1.1. Закон за достъп до обществената информация

Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор.

Обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор.

Повторно използване на информация от обществения сектор е използването й за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена в рамките на правомощията или функциите на организация от обществения сектор.

Основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация са:

1. откритост, достоверност и пълнота на информацията;

2. осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация;

3. осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация;

4. защита на правото на информация;

5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) защита на личните данни;

6. гарантиране на сигурността на обществото и държавата.

Основните принципи при предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване са:

1. осигуряване на възможност за многократно повторно използване на информация от обществения сектор;

2. прозрачност при предоставяне на информация от обществения сектор;

3. забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор;

4. забрана за ограничаване на свободната конкуренция.

 

1.2. Орхуска конвенция

Международноправният документ, който урежда достъпа до информация за околната среда е Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда (Орхуска конвенция). Конвенцията бе ратифицирана от България със закон, който бе приет от Народното събрание на 2 октомври 2003 г. и е в сила за нашата страна от 16 март 2004 г.

В правото на Европейския съюз изискванията на конвенцията, в частта, отнасяща се до достъпа до информация за околната среда са пренесени чрез Директива 2003/4/ЕС на Европейския парламент и Съвета относно достъпа на обществеността до информация за околната среда. В българското законодателство достъпът до информация за околната среда се урежда основно в глава втора на Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) се счита за нов модел на взаимоотношения на международно, национално и местно ниво.

Нейната цел е гражданите, неправителствените организации, обществеността да могат да играят много по-съществена роля при формирането и осъществяването на политиката за опазване на околната среда и гражданите да бъдат своевременно и по-пълно информирани за качеството на жизнената среда, която ги заобикаля.

Тя съдейства за засилване на отговорността на гражданите за опазване на околната среда.

Ефективното прилагане на конвенцията в България допринася за развитие на гражданското общество, води до по-голяма прозрачност на процеса на взимане на решения на национално и местно ниво и по-активно участие на различни обществени групи в този процес. То съдейства за по-пълно отчитане на екологичните съображения при разработването и изпълнението на секторните политики, стратегии, планове за действие, програми и проекти, в контекста на устойчивото развитие.